Бургазлия майстори мебели от корени в Драчево
Посреща туристи в къщата „Чудесата на
корените“ „Колкото по-криво, толкова по-красиво“ е
девизът на Желязко Данданов От Георги РУСИНОВ - ФАР Природата на Странджа е благословена, защото
съчетава морето, планината и средиземноморското слънце. Населявана
от хора още от праисторически
времена, според вярванията на древните дава силен дух и здраво тяло. И
до днес всеки, който дойде в тези земи, се вълнува от богатството на
странджанската природа, прекланя се пред паметниците на древната култура,
очарован е от духовното наследство, запазено в обичаите, традициите,
фолклора и митологията на местните хора. Странджа не е утъпкана туристическа
пътека, а едно прекрасно и уникално туристическо приключение. Тук всеки се
чувства като дете на майката Природа, добре защитено от убийствената
шумотевица на съвременната цивилизация. Тихата смиреност на малките селски
църкви и параклиси подхранва вярата, защото в никое друго място тя не е
съхранена така добре, както в малките селца. Около аязмите историите за
магьосници, феи и елфи са все още живи, така, както е жив и древният обичай
„нестинарство". Старите странджански къщи, изпълнени с топлина и
гостоприемство, предлагат едно целебно усещане за истинско спокойствие.
В средецкото село Драчево, бургазлията Желязко
Данданов посреща туристи в една такава къща за гости - „Чудесата на
корените“. Тя е разположена сред красивата природа на Странджа, в
най-високата част на селото, което поради своята прекрасна горска панорама и
чистия въздух е наричано „бургаското Пампорово“. Обзавеждането и декорацията
са дело на Желязко, който твори чудеса от корени и така триетажната вила е
превърната в своеобразно произведение на изкуството. Желязко вече е пенсионер и от 15 години се
занимава с коренопластика, която се превръща в основното му хоби. Преди това
мъжът е бил технолог в Кораборемонтния завод в Бургас. „Работя тези уникални
неща – цветарници, столове, маси, пейки, пана за интериор и екстериор.
Всичко е естествена находка от планината, търся там, където има силна
ерозия, и където се взима само по един корен, който е над повърхността на
земята, обработва се, импрегнира се с безвредни лакове, за да може да стоят
на открито нещата. Който е любител на природата, така може да я вкара в дома
си“, пояснява пенсионерът.
Изработката е ръчна, корените се почистват с
водоструйка, още когато е свежо дървото, за да може да се отдели кората и да
остане същинското дърво, което може да има стотици години живот след това,
когато влезе в дома ви. Най-трудно според Желязко е да се намери
правилният корен. „Находка си е, когато намериш каквото ти трябва, защото
дървото не се криви, всичко трябва да се открие, както природата го е
създала. Моят девиз е колкото по-криво, толкова по-красиво, защото си пасва
с много неща“, разказва той. Повечето му находки са от Еленския Балкан. С
тях той изработва произведенията си. „Горе, на връх Чумерна, има един вид
бук, с язви по него, които правят дървото причудливо и интересно“, допълва
Желязко. Най-често работи с бук, дъб и ясен, понякога и с габър, но според
него той представлява проста дървесина, която не е много издръжлива. „На
пръв поглед изглежда здрава, но продуктите не издържат много – само
година-две. Няма дълъг живот“, пояснява пенсионерът.
В къщата за гости „Чудесата на корените“ Желязко
основно представя и предлага продукцията си. Иначе ходи и по изложения в
страната. С наш репортер той разговаря по време на цветното изложение
„Флора“, където беше изложил част от готовите си изработки. „Къщата се
посещава много често от гости, които искат да се повеселят и да усетят
атмосферата на механата, в която също има такива изработки. Има много
изобретения, които съм направил и са невиждани другаде като люлки, въртящи
колела и всичко това е от корени. Представлява голям интерес за хората,
който е дошъл веднъж, идва задължително отново“, уточнява той. Освен мебели, Желязко прави и пана от находките
си. „Правя неща, които да речем, подсказват за някое животно, както и неща,
които оставят зрителя сам да възприеме за себе си какво вижда. Боя се обаче,
когато правя нещата, да не стават кич. Хората са казали, разстоянието между
изкуството и кича е една крачка. Ако видиш корен, който ти мяза на
животинче, но да речем го надялкаш излишно и му сложиш мъниста за очи – това
вече е кич. Затова трябва да оставиш природата сама да ти говори, да ти
подскаже какво е“, разказва мъжът. Освен лакирането, има и импрегниране
против паразити, но то е без лъскавина. „Лъскавото вече е кичозно, трябва да
се остави естествено дървото. Мъча се да бягам далеч от кича“, натъртва той.
Желязко Данданов откри галерия за коренопластика в странджанското село
Здравейте!!! Както обещах пиша ви отзиви за "Чудесата на корените", с. Драчево. Още с пристигането останахме приятно изненадани от гостоприемството на домакините. Интересна къща за гости с доста красиви творби и мебели от корени на дървета. Храната беше домашно приготвена и вкусна. Хората са много приятни и препоръчвам, ако търсите спокойствие и почивка, съчетано с изкуство и хубава природа, да дойдете и да посетите това място!Като цяло си тръгваме с доста добри впечатления и ще се върнем отново!!! Мануел Танев източник: ---> тук
|
